The Pharaoh's Favorite
Passion Ексклузивни
Любов
12.0K
Описание
Неферет е дъщеря на Върховния жрец на Амон и мечтае сама да стане жрица в храма на Изида. Нейният брак с любимия Сахети, издигащ се военен командир, би обединил две могъщи фамилии под властта на Фараона. Но нейният свят се разбива на парчета, когато открива, че Сахети е изневерил с по-малката ѝ сестра край свещените води на Нил.
Глава 1
Jun 5, 2025
[Погледът на Неферет]
Тялото му е прилепено до моето, ръцете му се плъзгат по голата ми кожа с почитание, с притежание. Дъхът му е топъл до ухото ми, устните му шепнат името ми като молитва, предназначена само за него.
„Усещаш го, нали?“ прошепва той, гласът му натежал от смисъл. „Как принадлежиш на мен. Как аз принадлежим на теб.“
Не се съпротивлявам. Трябва. Знам, че трябва. Но има нещо в него — в докосването му, в присъствието му — което ме повлича надолу, дави ме доброволно.
Отчаяно искам най-сетне да видя лицето му, да разбера защо сънищата ми принадлежат на него, а не на мъжа, за когото скоро трябва да се омъжа.
„Да, усещам го,“ прошепвам, и този път наистина го мисля.
Ръцете му се стягат около мен, устните му проследяват пътека по шията ми, през рамото и гърдите, по корема, все по-ниско и по-ниско—
Внезапна вълна топлина залива тялото ми, остра и непреодолима. Извивам се към устните му, стон се изплъзва от устата ми.
Но тогава — глас разсича мъглата.
„Господарке Неферет!“
Очите ми се отварят рязко.
Мигам, опитвайки се да се овладея. Познатото лице пред мен се избистря — Пагети, приятелката ми от детинство, най-верната ми прислужница. Коленичи до леглото ми, веждите ѝ са свити от загриженост.
"Трепереше насън," каза тя, гласът ѝ нежен, но настойчив. "И... дишаше така, сякаш току-що си препуснала босa през пустинята."
Дълбок руменина пълзи по врата ми.
Сънят. Начинът, по който изстенах името му.
Притискам ръцете си към горящото си лице, смутена. "Н— Нищо не беше. Просто сън."
Пагети не изглежда убедена. "Същият сън със странника, както винаги?"
Поклащам глава, колебаейки се. "Не... не съвсем. Този път беше различно."
Тя накланя глава, очаквайки обяснение.
Аромат на прясно изпечен хляб и мед се носи във въздуха, докато Пагети поставя подноса ми за закуска пред мен.
"Знаеш как обикновено става," мърморя. "Винаги стои там — в Нил, чака ме. Красив и загадъчен, а никога не мога да си спомня лицето му. Докато ме целува, държи ръката ми зад гърба, да не мога да го докосна. И когато най-накрая се протегна към него..."
"Той изчезва. Като мъгла във водата," довършва Пагети вместо мен. Наблюдава ме внимателно, тъмните ѝ очи пронизващи от любопитство, докато кимам.
Въздишам, гледайки надолу към чинията си с плодове и пита, избягвайки погледа ѝ. "Този път беше... по-истинско. И по... открито ."
Пауза. После—Пагети ахва, ръката ѝ се вдига към устата.
"Господарке Неферет!" прошепва високо тя, очите ѝ се разширяват. "Да не искаш да кажеш, че ти—" Намалява гласа си, навеждайки се. "Наистина сънува да лежиш с него?"
Начинът, по който го казва, ме кара да се засрамя още повече. Изпъшквам, скривайки отново лицето си в ръцете. "Да! И бих искала да не беше така!"
Пагети ме гледа дълго. После—се засмива.
"Е," проточва тя, "това определено обяснява как се въртеше в съня си."
Изпъшквам още по-силно и хвърлям възглавница по нея. "Пагети!"
Тя се засмива, ловко я избягва, и се настанява на ръба на леглото ми, очите ѝ все още блестят от пакост.
"Не разбирам защо толкова се смущаваш. Това е просто сън, не е било истинско."
"Но се усещаше истинско," настоявам, поглеждайки я, гласът ми почти умоляващ. "По-истинско от всякога. И не биваше да е така!"
Дразненето в гласа на Пагети омеква. "Господарке Неферет, ти обичаш Сахети. Скоро ще се омъжиш за него . Един сън не променя това."
"Тогава защо сънувам друг мъж?" питам, раздразнена. "Странник?"
Пагети повдига рамене. "Може би умът ти е неспокоен. Или може би," усмихва се тя лукаво, "просто копнееш за онова, което не можеш да имаш до сватбената нощ."
Ахвам, плесвам я по ръката. Тя отново се засмива, избягвайки жалкия ми опит за смъмряне.
"Само казвам! Чакаш толкова дълго за Сахети, а той отсъства с луни. Може би сърцето ти е уморено от чакане."
Думите ѝ тежат неприятно в гърдите ми.
Вярно е, че съм чакала. Обичам Сахети от години. Аз го пожелах. Аз го избрах. Защо тогава усещам, че нещо не е наред?
Поклащам глава, прогонвайки мисълта. "Няма значение. Ще го забравя."
"Добре." Пагети кимва, доволна. "Тъй или иначе ще си твърде заета с приготовленията за празника на Изида, за да мислиш за сънища."
"Права си." Въздишам, накрая отпивам от водата си. "А и... Сахети скоро се прибира."
"Да." Пагети се усмихва. "Скоро ще бъдеш негова съпруга. И всичко ще си дойде на мястото."
* * *
Сахети се връща на следващата сутрин. Втурвам се да го посрещна, сандалите ми едва докосват каменния под. Сърцето ми бие лудо, радостта да го видя отново засенчва всичко друго.
"Сахети!" извиквам, задъхана.
Той се обръща при звука на гласа ми, изражението му се променя в нещо неразгадаемо, преди да се усмихне — нежно, учтиво, отдалечено.
"Неферет," поздравява ме, гласът му спокоен.
"Върна се." Хвърлям ръцете си около врата му, притискам се в топлината му. "Най-сетне си у дома."
Ръцете му ме обгръщат, колебливо, сякаш не знае какво да прави с тях. Когато повдигам лице, очаквайки целувка, той само допира устни до челото ми.
Сбръчквам вежди. "Липсваше ми."
Пауза. "И ти ми липсваше," казва той. Но думите звучат празно.
Казвам си, че е само от умората. Че просто е изтощен от дългото пътуване, че му трябва време.
Но с минаването на дните, дистанцията не изчезва.
На вечеря Сахети седи до мен, но вниманието му е приковано към баща ми.
"Списъкът с гостите трябва да се преразгледа", казва, разсеяно въртейки фурма между пръстите си. "Не можем да си позволим да поканим половин Тива."
Баща ми кимва в съгласие. "Наистина. По-скромно празненство ще е по-мъдро."
Поглеждам ту единия, ту другия. Това е всичко , за което говорят.
Посягам към ръката на Сахети под масата, стискам я. "Утре е празникът. Можем да отидем заедно, само двамата, преди церемонията."
Сахети се колебае, едва отвръща на стискането, преди да отдръпне ръката си. "Има още много работа. Жрецът трябва да одобри даровете ни, а на хората ми също съм нужен."
Захапвам устна. "Кратко посещение? Само за една вечер?"
Изражението му се стяга, но насила се усмихва. "Ще видим."
Пагети хваща погледа ми от другия край на залата. Веждите ѝ се смръщват. Тя също го забелязва.
Нещо в него не е наред.
The Pharaoh's Favorite
60 Глави
60
Съдържание
Жанрове
За нас
Copyright © 2025 Passion
XOLY LIMITED with the registered office at Las Vegas, NV, USA, 89101