The Most Beautiful Woman in All of Egypt - Chapter #5 - Free To Read

Лайла очакваше хаос.

Тълпа, обезумяла от ярост. Бунт, подхранван от глад и страх. Поредната криза, някакъв нов ужас, готов да се развихри по улиците на Мемфис.

Не очакваше това.

Хиляди хора се бяха събрали пред двореца, простирайки се докъдето поглед стига. Пулсът на града биеше бавно и тежко, въздухът наситен с тамян и жега.

Някои държаха златни талисмани, гривни и амулети, поднесени с треперещи ръце. Други носеха лотосови цветя, нежните им листенца увяхващи в дланите им.

Но повечето бяха паднали на колене.

Челата им притиснати в земята.

Устните им шепнещи, не към боговете—а към нея.

Тръпка премина по гръбнака на Лайла, въпреки топлата нощ.

Жреците стояха на стъпалата на храма, развети одежди, ръце издигнати към небесата, гласовете им носещи се над шепота на хората.

"Лайла, Дъще на Слънцето, закриляй ни."

"Лайла, Божествена по Кръв и Огън, чуй ни."

"Лайла, наша богиньо, спаси ни."

Били са ѝ се покланяли и преди. Поети бяха възпявали нейната грация, скулптори бяха издълбали красотата ѝ в стените на храмовете, жреци бяха говорили за нея като за дъщеря на самата Хатор.

Но това беше различно.

Това беше отчаяние.

Земята под краката ѝ се усещаше нестабилна, сякаш самите камъни на двореца трепереха под тежестта на момента.

И тогава—

Въздухът се промени.

Светът се замъгли по краищата, сякаш самото небе бе станало твърде тежко. Зрението ѝ се наклони. Изведнъж го видя. Тела. Натрупани по улиците, крайници преплетени, очи безжизнени. Смрадта на разложение, гъста като мъгла, издигаща се в жегата. Нил течащ черен, вече не носител на живот, а река на смъртта. Земята напукана и суха, царство умиращо под слънце, обърнало се срещу тях.

Столицата в пламъци.

Мемфис—град от пепел и руини.

Видение. Предупреждение.

Това ги очакваше.

Това щеше да се случи, ако откажеше.

Пръстите на Лайла се стегнаха около парапета на балкона, дъхът ѝ къс, накъсан.

Светът се върна с устрем—припяването, факлената светлина, хилядите очи, гледащи към нея като към спасение.

Истината се настани в гърдите ѝ, тежка като камък.

Боговете бяха проговорили.

Лайла не се поклони. Не заплака.

Обърна се към хората, към бащата, който я бе изпратил да бъде пожертвана, към царицата, която я наблюдаваше със змийско търпение, очаквайки да коленичи.

Вместо това, тя вдигна брадичка.

И обяви съдбата си.

"Ще отида при тях," каза Лайла, гласът ѝ прорязващ нощта като острие.

Тълпата замръзна. Баща ѝ издиша, сякаш бе задържал дъха си цяла вечност. Нефира се усмихна. Но Лайла не гледаше към тях.

Погледът ѝ остана върху хилядите долу.

"Ще спася Египет."