Mr. Denver
Нов завършващ студент
47.1K
Описание
Кайл Денвър е перфекционист, работохолик, който наистина не разбира как работи времето. Дакота Леникс е негова секретарка от 5 години и тя е най-добрата секретарка, която някога е работила с него. Тя обича работата си толкова много, че понякога спи на работното си място. Въпреки това, колкото и да обича работата си, тя... трябва да напусне.
Глава 1
Jun 5, 2025
Дакота Леникс
Тичах към автобусната спирка с моите 7-сантиметрови токчета, 2 сака и 2 чаши лате. Сърцето ми се сви, когато автобусът тъкмо потегли, и се огледах за празно такси, защото ми оставаха само 18 минути, преди дяволът сам да напусне офиса, за да отиде на среща.
Проклятие.
Офисът е на 12 блока разстояние и ще ми отнеме около 20 минути да стигна там, ако тичам. Но не мога да тичам отново, тези 2 сака са толкова тежки и се обзаложих, че ще разлея латето навсякъде. Глътнах нервно и се огледах за празно такси. Опитах се да махна с ръка, за да спра такси.
"Ти! Брюнетка с 2 сака! Качвай се!" Обърнах се да видя шофьор на такси, който ми махаше. Бързо се затичах към него и се качих.
"До офиса в Денвър, моля... 6 блока разстояние... моля... бъдете бързи... или шефът ми ще ме убие." Казах изцяло изтощена.
"Разбрано!" Шофьорът на такси каза, докато натискаше педала на газта. Веднага проверих телефона си, за да видя дали дяволът има нужда от нещо друго. Усмихнах се, когато видях, че няма съобщение от него.
Обърнах глава към шофьора и видях името му на таблото. Името му е Еди Браун и мисля, че е на около 40 години. Поех много дълбоко дъх и бавно го издишах.
"Знаете ли... напълно изненадан съм да видя слабо момиче като вас да носи 2 големи сака." Каза той, докато ме поглеждаше в огледалото. Засмях се тъжно и въздъхнах.
"Хората винаги казват това и мисля, че затова шефът ми ме нае." Казах, докато обръщах глава към прозореца.
"Аз съм Еди, между другото." Каза той в много дружелюбен тон. Обърнах се към него и се усмихнах.
"Аз съм Дакота и благодаря, че ме извикахте по-рано." Казах, смеейки се.
"Няма защо и ето ви." Каза той, докато спираше точно пред сградата на офиса ми. Дадох му 20 долара и бързо излязох от таксито.
"Дакота, ето рестото!" Чух Еди да ме вика и се обърнах към него, навеждайки се леко. Усмихнах му се и казах, "Задръжте го... спасихте ме днес и се надявам да имате чудесен ден, Еди." Казах, махайки му.
"Благодаря и на вас също!" Каза той и аз кимнах. Проверих часовника си и бързо влязох в сградата. Направих жест на всички пред мен да се махнат от пътя ми. Чувствах се като Моисей от Библията... знаете, когато Бог му каза да раздели морето. Аз разделям хората от пътя си.
Остават ми 3 минути и натиснах копчето за асансьора възможно най-бързо, надявайки се, че ще дойде по-бързо. Глътнах нервно, гледайки всичките 6 асансьора, чакайки един от тях да отвори вратата си.
Хайде, хайде..
Динг.
Затичах се към асансьора вдясно и бързо се качих вътре. Натиснах номера 20, защото там е леговището на дявола. Глътнах нервно и погледнах хората, които се канеха да натиснат копчето отвън. Вратата на асансьора се затвори и той започна да се изкачва. Нервно гледах часовника си и след това погледнах числата също така неспокойно.
Хайде.. о, хайде!
Когато числото спря на 20, не можах да не се усмихна широко. Затичах се към офиса на дявола и почуках два пъти, преди да вляза вътре. В момента е на телефона и ми направи знак да вляза. Влязох и затворих вратата бавно. Поставих двата големи сака до бюрото му и сложих двете чаши лате на бюрото му.
Той винаги пие по 2 чаши лате всеки ден в 14:00 и да, толкова е странен. Обича кафето си след обяд и обича кафето си от Starbucks. Стоях там, чакайки го да ми даде друга задача, но той изведнъж посочи стъкления прозорец. Бързо взех дистанционното и спуснах щорите.
Той отпиваше от латето си, докато говореше по телефона. Направи ми знак да седна и аз бързо извадих бележките си, защото съм сигурна, че ще ме накара да направя много неща след това. Завърши разговора и седна на стола си.
"Отменете всичките ми срещи до събота, отивам във Ванкувър." Каза той и очите ми се разшириха.
О, проклятие! О, не..
"Какъв е планът ви във Ванкувър, г-н Денвър?" Попитах го, докато си оправях очилата, защото бавно се свличаха надолу. Започнах да задрасквам неговите срещи от утре до събота.
"Просто ми резервирайте билет и няма да идвате." Каза той в обичайния си студен тон. Усмихнах се тайно вътре в сърцето си, защото това означава, че имам 4 дни ваканция. Не трябва да служа на дявола цели 4 дни и това е наистина добра новина.
"Да, г-н Денвър. Да резервирам ли ранен полет или?" Попитах, докато вадех iPad-а си от чантата.
"Най-ранния полет за утре и последния за събота." Каза той, сочейки ме с писалката си. Записах го в дневника си и след това отново обърнах глава към него.
"Имате ли нужда от нещо друго?" Попитах и той в момента отпиваше от кафето си.
"Вие ще отговаряте за проверката на строежа, докато ме няма." Каза той и това ме накара да го погледна с ужас.
"Не е ли това работата на Боб?" Попитах с много внимателен тон.
"Току-що го уволних. Доведе две момичета в офиса си и правеше секс, когато трябваше да ми даде актуализация." Шефът ми каза, докато гледаше екрана на компютъра си. Погледнах надолу тъжно, защото мислех, че ще имам 4 дни ваканция, но... той в крайна сметка ми даде още работа.
"Това ли е всичко, г-н Денвър?" Попитах, докато започнах да слагам нещата си в чантата.
"Изпратете ми билетите и знаете какво да направите, нали?" Попита той.
"Да." Казах, докато се обърнах към него. Той ми направи знак да изляза веднага. Станах от мястото си и излязох от офиса му. Вървях към офиса си и се хвърлих на дивана.
Изведнъж телефонът ми звънна и бързо го извадих от чантата. Когато видях името на екрана на телефона си, веднага натиснах червения бутон. Телефонът ми звънна отново, все още.. същото име се появяваше.
"Какво искаш?" Изсъсках, когато реших да отговоря на обаждането. Пуснах обаждането на високоговорител, защото нямам енергия да държа телефона до ухото си.
"Какво?!"
"Дядо умира.." Баща ми каза и аз завъртях очи.
"Не можеш да ме излъжеш този път, тате." Казах в студения тон.
"Кълна се, че не се шегувам този път." Каза той с много сериозен тон.
"Заета съм.. така че престани да се шегуваш.." Баща ми включи камерата и очите ми се разшириха, когато видях дядо си в болницата.
"Не лъжа."
"Добре.. ще дойда." Изсъсках и затворих обаждането. Бързо станах от дивана и седнах на стола си за работа. Започнах да отменям всички срещи на г-н Денвър, като се обадих на всички, които са замесени в тези срещи. Започнах да му резервирам билет за Ванкувър и билет за себе си за Лос Анджелис.
След като завърших пререгистрацията, отидох към офиса на шефа си. Почуках и после влязох вътре.
"Г-н Денвър, мисля, че трябва да отида в Лос Анджелис утре сутрин." Казах и той ме погледна.
"Защо е това?" Попита той.
"Дядо ми умира, баща ми ми се обади по-рано, за да ме информира, че трябва да се прибера." Казах.
"Отивайте... имате 2 дни и поискайте от Синди да ви замести."
"Името й е Синтия." Поправих го и той се обърна към мен, правейки ми знак да изляза. Дадох му детайлите за билета и той ми направи знак да изляза веднага. Върнах се в офиса си и започнах да работя отново.
Mr. Denver
35 Глави
35
Съдържание
Жанрове
За нас
Copyright © 2025 Passion
XOLY LIMITED with the registered office at Las Vegas, NV, USA, 89101